Сурва, Сурва година
Как се прави сурвачка показаха участниците в конкурса за сурвачки, обявен от г-жа Лена Георгиева
Учениците Иван Иванов от 2 клас, Донка Андонова от 3 клас, Мирослава Костова от 5 клас, леля Златинка., чичо Илия и г-н Димитров направиха красиви и оригинални сурвачки. Оказа се, че всички участници са вложили много знания и умения за направата на красивите сурвачки.
А ето и историята за сурвачката.
Сурвачка или сурвакница (остар. сурукница) е украсена дрянова клонка, с която по стар български обичай хората взаимно се „сурвакат“ на Нова година, като леко се удрят по гърбовете с пожелания за здраве, щастие, берекет и т.н.
Родната сурвачка се прави от дрян и това не е случайно. Дрянът е най-жилото дърво, то първо цъфти, последно връзва.
Всъщност сурвакницата е магическата пръчица на българите. В нея се преплитат и езическото и християнското. Фактът, че се пожелава здраве с потупване на клонка, част от езическата традиция. Клонката може да е вечно зелена, каквато е за северните народи елхата, може да е дрянът, както е при нас. Самото окичване на дръвчето също е езически елемент, който идва от древността.
Пуканките, които слагаме на сурвачката, са зрънца царевица, които се разпукват и избуяват. Гевречатата пък са малки хлебчета, а хлябът е благодарност за урожая през годината. Лъскавите лентички са символ на светлината. Нашите баби са слагали още сушени сливи, парченца ябълка, чушки, орехи, прежда или вълна, парички – всичко това, за да покаже и предизвика изобилия.
Едно от най-популярните нареждания при сурвакане е следното:
Сурва сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт папул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!
Според народната традиция, обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, до 15-16 годишни, които биват възнаграждавани с пари, захарчета, кравайчета и други. Освен в семейството, те ходят да сурвакат и по други роднини и съседи.
Из Родопско и някои краища на Тракия сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата.
|
|
|
|
|